Открита лекция „Актрисата Жуан Лин-ю: дивата на китайското ранно кино”


Китайското кино има дълга и интересна история, като филмовите образци достигат национална и световна популярност, както и изключително качество на произведенията, още по времето на немия период. За златната епоха на китайското ранно кино (20-те и 30-те години на ХХ в.) през призмата на актьорския портрет – този на талантливата, митологизирана до иконичност актриса Жуан Лин-ю (Ruan Lingyu), бе лекцията на доц. д-р Андроника Мартонова (Институт за изследване на изкуствата, БАН) в Институт Конфуций на 30 май 2013 г.


Много от изследователите на източното седмо изкуство и днес подчертават, че китайското, но също така и азиатското кино, е нямало да се развият и да достигнат съвременните си върхове без фигурата на Жуан Лин-ю и дългогодишната й работа с режисьора Бу Уанцан (Bu Wancang). Звездата на Жуан Лин-ю продължава да свети на небосклона на китайското кино. 

Може би защото твърде рано завършва житейският й път – едва на 24 годишна възраст, или заради изключителната й популярност и актьорски талант, за Жуан Лин-ю, наричана „китайската Грета Гарбо”, „Богинята от Шанхай” понятието време не е актуално – тя е артистка, която подчинява епохите. 29-те филма с нейно участие не остаряват, макар да са произведени преди повече от 80 години. Естествената й, органична и изящна актьорска игра впечатлява и днес, като успява без проблем да преодолее и замени стила на игра в нямото кино с различния на звуковото. 

Първото собствено китайско филмово заглавие „Планината Диндзюн” („定军山”) на Жън Дзинфън (Ren Jingfeng) се реализира през 1905 г. Филмът е заснето представление на Пекинска музикална драма, по мотиви на романа „Трицарствие” („三国演义”) на Луо Гуанджун (Luo Guanzhong). Истинският й дебют на китайското кино обаче е през 1913 г., когато се появява семейната драма „Проблемната двойка” („难夫难妻”). Режисьорите Джан Шъчуан (Zhang Shichuan) и Джън Джънциу (Zheng Zhengqiu) окончателно откъсват младата азиатска кинематография от статично заснетите театрални спектакли. 

Всичко, което е собствено произведено до 1922 г. в китайското кино за съжаление не достига до съвременния зрител и изследовател. Най-ранното запазено и реставрирано заглавие е „Любовта на търговеца на плодове” (1922, „掷果缘” ) – на режисьора Джан Шъчуан и представлява комедия в традиционен стил, но и с похватите на американската и европейската бурлеска. Следващата архивна лента е „Роман в Западия Палат” (1927, „西厢记”) – на режисьора Хоу Яо (Hou Yao). Сюжетът е екранизация по класически китайски наратив, представящ любовните трепети между дъщеря на бивш военен министър и прилежен студент. 

В края на 20-те години на ХХ в. в китайското кино се появяват и сюжети артикулиращи нови социални теми. Съвременните (от гледна точка на епохата) взаимоотношения между жените и мъжете са представени не в традицията на китайското общество и вековни семейни конфуциански ценности, а по-скоро като резултат от действащата модернизация. Именно в тази тенденция се развива и творческата съдба на актрисата Жуан Лин-ю, която работи основно с филмовата компания Линхуа и режисьорите от Лявото крило. 

В рамките на лекцията на доц. д-р Мартонова бяха представени единадесет филмови откъса на емблематични произведения с участиe на прочутата актриса, специално подбрани за случая и за да илюстрират върховите постижения от историята на киното в Китай: „Любов и дълг” (1931, „恋爱与义务”), „Ароматът на сливовия цвят” (1931, “一剪梅”, реж. Бу Уанцан), „Малки играчки” (1933, „小玩意” , реж. Сун Ю / Sun Yu), „Нова жена” (1935, „新女性”, реж. Цай Чушън / Cai Chusheng), „Богинята” (1934, „神女”, реж. У Йонган / Wu Yonggang) и последният й филм, който е монтиран след ненавременната й смърт „Национални нрави” (1935, „国风”, реж. Джу Шълин (Zhu Shilin). Беше акцентирано и върху биографичния филм за Жуан Лин-ю „Аванс сцена” (1992, 阮玲玉) на реж. Стенли Куан (Guan Jinpeng), където в главната роля се превъплъщава Маги Чън (Zhang Manyu). 

За доц. Мартонова пътят на киното следва да се разглежда като своеобразен Път на коприната. От самото си рождение филмовата форма изключително бързо се превръща в доминантен модел за комуникация и ефективно средство за културна легитимация. Последното става все по-видимо от позицията на днешния ден, и от перспективата на реконструиране на историята. Масово забавление, висше изкуство, свидетел-документалист, биограф на епохи, събития и личности – кинематографът гъвкаво трансформира и лесно пренася надалеч своите послания, опит и национална идентичност.

Лекцията за актрисата Жуан Лин-ю на доц. Мартонова беше само малка прелюдия към дългата, многообразна и богата история на китайското кино. В бъдеще се надяваме да имаме възможност да се запознаем и с върховите постижения на кинематографа в Китай и в съвременен план. 

(Текст: Александър Алексиев) 

lec-30052013-1 lec-30052013-2 lec-30052013-3